Отдавна видях публикацията на Пламен за неговия перфектен ден, отдавна се каня и аз да напиша нещо по темата, но… толкова много варианти за този перфектен ден ми идват наум, че все не успявам да ги сведа до един-единствен. Все пак ще опитам…
Сутринта ставам от леглото, когато съм се наспала. Будилника съм го изхвърлила отдавна, защото не се налага да съм в офиса в точен час – когато и да се появя, ми се радват, че изобщо съм се сетила. 
Днес отивам на работа пеш. Минавам през пешеходна зона, после през парк. Никакъв дим от изгорели газове, защото електрическите автомобили вече са станали масови и цяла София е пълна с такива. А и все повече хора обичат да ходят пеш, вместо да се возят сами в колата си всеки ден.
В офиса всеки от колегите има повод за празник: един е спечелил допълнително финансиране за проекта си, друг – нов клиент…
Решаваме, че днес ще работим до обяд, а после ще празнуваме. От офиса се изстрелваме директно към летище „София“, където ни чакат приятелите, мъжете/жените и децата. Голяма компания сме, така че ще пътуваме с частен самолет, макар че и той едва ни събира всички…
След час полет сме на плаж. Няма значение точно къде сме, важното е, че времето е слънчево, пясъкът – бял, а водата – синя. Правим си барбекю на плажа, където ни заварва залезът на слънцето и краят на перфектния ден.
Интересно как би изглеждал перфектният ден на Ани, Мишел и Тихомил… 